Get Adobe Flash player

Фиданки за орех

Орехов разсадВ България орехът е разпространен като единични дървета в цялата страна. Най-много промишлени орехови градини има в Пловдивско, Старозагорско, Плевенско и Хасковско. Развива се добре в райони с надморска височина до 700-850 м, но в горските насаждения е застъпен и до 1300 м.

Плодните пъпки са прости (цветни, тичинкови) и смесени. От простите пъпки се образуват мъжки цветове, събрани в т. нар. реси, а от смесените се развиват леторасти с листа и женски цветове, разположени на върха на леторастите поединично или на групи от 2 до 5-6. Женските цветове нямат чашелистчета и венчелистчета. Те са едри като житни зърна, голи, зелени, със силно разклонени близалца за улавяне на прашеца. Опрашването се извършва от вятъра. Ореховите сортове са самофертилни. Мъжките и женските цветове при някои от сортовете орехи обаче не цъфтят едновременно, което затруднява самооплождането.

Голяма част от единично разположените дървета са произлезли от семе. При тях встъпването в плододаване е късно – 12-15 години след засаждането. В промишлените орехови градини се засаждат присадени дървета. Те образуват първите си плодове 3-6 години след засаждането, но промишлен добив орехите дават след 12-ата година. От едно дърво може да се получат средно 40-80 кг плодове. Орехът е дълговечно растение, което живее 200-300 години. Той предпочита по-топли места, с по-мека зима и по-малко повратни мразове. По време на дълбокия покой дърветата успешно понасят температури до -28°С. Те обаче започват рано сокодвижението и се повреждат много от повратни мразове. Орехът е чувствителен на големи горещини и продължителни атмосферни засушавания, които водят до потискане растежа и понижаване качеството на плодовете. Орехът е светлолюбиво овощно растение. Единично засадените дървета са мощни, продуктивни, дълговечни. При отглеждане в гъсти насаждения взаимното засенчване се отразява неблагоприятно на развитието на растенията.

Орехът е сравнително сухоустойчив овощен вид, но реагира много добре на напояване. Нормален растеж и плододаване ореховите дървета имат при отглеждане покрай непресъхващи реки и дерета. Изискванията на ореха към почвените условия не са големи, стига почвата да е дълбока, пропусклива, топла, с дълбоко разположени подпочвени води.

Особености при отглеждането на орехи

ОрехРазличията в срока на цъфтежа на мъжките и на женските цветове на някои от сортовете орехи налагат съвместно засаждане с други сортове, при което се създават условия за взаимно опрашване и оплождане. Ореховите дървета се формират по свободнорастяща корона с високи стъбла (1,5-2 м), позволяващи механизирано прибиране на плодовете и осигуряващи подходящ материал за дървообработващата промишленост при изкореняване на насажденията. По време на пълното плододаване на ореха периодично се извършва резитба на ореха за просветляване на короните. Големите разстояния на засаждане на орехи позволяват отглеждането на уплътнители от скороплодни овощни видове (вишна, праскова, кайсия, бадем), които се разполагат обикновено в междуредията, но може да заемат и свободните пространства в редовете. До израстване на ореховите дървета тези уплътнители осигуряват допълнителни доходи. След като ореховите дървета започнат да пречат на тяхното развитие, те се изкореняват.

Почвената повърхност в ореховите градини се поддържа предимно в черна угар. В младите орехови градини (до 6-8 години) без уплътнители може да се отглеждат междуредови култури. В места с валежи над 800 мм и при поливни условия почвената повърхност в ореховите градини може да бъде затревена. Върху наклонени терени тревната растителност намалява щетите от водната и ветровата ерозия на почвата. Торенето на орехите в овощните градини с уплътнители е в зависимост не само от изискванията на основната култура, а и на уплътнителите. В плододаващите насаждения се внасят органични и минерални торове, както при другите култури.Сортове орехи

Сорт Шейново

Плодът на този сорт е средно едър и достига тегло до 11-12 г , продълговат, овален до елипсовиден, малко сплеснат по шева към върха и много слабо по хълбока към основата. Черупката е тънка и се чупи лесно. Ядката представлява 51% от теглото на плода и се отделя много добре. Маслеността е около 72%. Ядката притежава много добри вкусови качества. Дървото има умерен растеж, устойчиво е на ниските зимни температури. Слабо чуствително е на антрактноза. Сортът орехи Шейново плододават почти изобилно и редовно.

Сорт Сливенски

Плодове са средно едри 13-14 г , продълговато елипсовидни, доста здрави. Ядката се отделя много добре от черупката. Тя е добре охранена и съставлява 53% от теглото на плода. Има висок процент мазнина, който достига 75%. Дървото е мощно, с широко разперена корона. Опложда се предимно от сортовете орехи Джиновски и Дряновски. Слабо чувствително е на болестта антрактноза.

Сорт Дряновски

Плодовете на този сорт орехи са едри до много едри с тегло от средно 14-16 г , кръгли, доста здрави. Ядката се отделя лесно от черупката, охранена е и изпълва много добре черупковата кухина. Рандеманът е 51%, а маслеността – 67-69%. Дървото е силно растящо с рядка куполовидна корона. Опложда се от сортовете орехи Шейново и Пловдивски. Практически устойчив е на болестта антракноза, но е много чувствително на бактериоза.

 

По материали на http://agronet.bg


Сподели статията в: Бутончета на сайтове, в които можете да споделите линк към тази страница.
Tyxo брояч